Астатът (среща се и като астатин или астатий;[4] Astatium, At) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в периодичната система на химичните елементи. Той е неметал от групата на халогените,[5] а понякога е класифициран като металоид или метал.[1][6]
Quick Facts Общи данни, Име, символ, Z ...
Астат |
|
|
Име, символ, Z | Астат, At, 85 |
---|
Група, период, блок | 17, 6, p |
---|
Химическа серия | халоген |
---|
Електронна конфигурация | [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p5 |
---|
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 18, 7 |
---|
CAS номер | 7440-68-8 |
---|
|
Атомна маса | [210] u |
---|
Ковалентен радиус | 150 pm |
---|
Радиус на ван дер Ваалс | 202 pm |
---|
Степен на окисление | 7, 5, 3, 1, −1 |
---|
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 2,20 |
---|
Йонизационна енергия | I: 899,003 kJ/mol (изчислена) [2] |
---|
|
Агрегатно състояние | твърдо вещество |
---|
Кристална структура (вероятна) [1] | кубична стенноцентрирана |
---|
Плътност | 6350±150 kg/m3 |
---|
Температура на топене | 575 K (302 °C) |
---|
Температура на кипене | 610 K (337 °C) |
---|
Моларен обем | 3,294×10-5 m3/mol |
---|
Специф. топлина на изпарение | 54,39 kJ/mol |
---|
Топлопроводимост | 1,7 W/(m·K) |
---|
|
Наименуван | от гръцкото αστατος – „нестабилен“ |
---|
Откритие | Емилио Сегре, Дейл Корсън, Кенет МакКензи (1940 г.) |
---|
|
Изотоп |
ИР |
ПП |
ТР |
ПР |
209At |
синт. |
5,41 часа[3] |
α |
205Bi |
β+ |
209Po |
210At |
синт. |
8,1 часа[3] |
α |
206Bi |
β+ |
210Po |
211At |
синт. |
7,21 часа[3] |
α |
207Bi |
ε |
211Po |
215At |
радио |
1×10-4 сек.[3] |
α |
211Bi |
218At |
радио |
1,5 сек.[3] |
α |
214Bi |
β- |
218Rn |
219At |
радио |
56 сек.[3] |
α |
215Bi |
β- |
219Rn |
|
Астат в Общомедия |
Close
Има 32 изотопа,[3] като най-устойчивият (210At) е с период на полуразпадане едва 8,1 часа. Той е един от най-рядко срещаните елементи на Земята. В естествено състояние съществуват едва 30 g от него.[7]