Ват
единицата за измерване на мощност в Международната система единици (SI) / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ват (означава се със символа W) е мерната единица за измерване на мощност в Международната система единици (SI). Мощността по дефиниция е отношението на извършената работа към времето за нейното извършване. Тъй като във физиката работа и енергия са практически тъждествени, на мощността може да се гледа като на скоростта на промяна на енергията с времето.
- Тази статия е за единицата за мощност. За латинската буква вижте W (латиница).
Мощността е един ват, когато за една секунда (s) се пренася един джаул (J) енергия (или дадена сила извършва работа един джаул).[1] Един ват в електричеството също така е равен на един волт при електрически ток един ампер (1 W = 1 V · A):
Единицата „ват“ е наречена на името на Джеймс Уат (1736 – 1819), шотландски учен и инженер, заради приноса му към развитието на парната машина. Името е прието от Втория конгрес на Британската асоциация за развитие на науката през 1889 г. Дотогава се използва единицата конска сила, въведена също от Уат. Единицата ват влиза като стандартна единица в SI на 11-ата Генерална конференция по мерки и теглилки през 1960 г. Една от основните характеристики на всеки електроуред е употребяваната мощност, затова в инструкциите към използването му винаги може да се намери информация за това колко вата са необходими за неговата правилна работа.
Широко използвана кратна единица е 1 kW = 1000 W. Все още се използва и конската сила, особено при двигателите с вътрешно горене. Тя е равна приблизително на 735 W (или точно 735,49875 W).
Формулата за мощност се дава с:
където F е силата (N), d – разстоянието (m), t – времето (s), v – скоростта (m/s) и W – работата (J).
Електрическата мощност се изчислява като:
където P (t) е мощността като функция на времето t, а U (t) и I (t) – съответно електрическият потенциал и токът.