Период на полуразпад
From Wikipedia, the free encyclopedia
Период на полуразпад (символно означение: t1⁄2) е времето, което е нужно за едно количество да намалее наполовина от първоначалната си стойност. Терминът се употребява най-често в областта на ядрената физика за описване на бързината на разпадане на нестабилни атоми или за продължителността на съществуване на стабилни атоми при радиоактивен разпад. Терминът може да се използва и в по-широк смисъл за характеризиране на всякакъв експоненциален или неекспоненциален разпад. Феноменът в ядрената физика е открит през 1907 г. от Ърнест Ръдърфорд.[1] Ръдърфорд прилага принципа на полуразпад на радиоактивните елементи при определянето на възрастта на скали, като измерва периода на разпад на радий до олово-206.
Изминали периоди на полуразпад | Оставаща част | Оставащ процент | |
---|---|---|---|
0 | 1⁄1 | 100 | |
1 | 1⁄2 | 50 | |
2 | 1⁄4 | 25 | |
3 | 1⁄8 | 12 | ,5 |
4 | 1⁄16 | 6 | ,25 |
5 | 1⁄32 | 3 | ,125 |
6 | 1⁄64 | 1 | ,563 |
7 | 1⁄128 | 0 | ,781 |
... | ... | ... | |
n | 1/2n | 100/2n |
Периодът на полуразпад е постоянен в хода на експоненциално разпадащо се количество. Таблицата вдясно показва намаляването на количеството като функция от броя изминали периоди на полуразпад.