Електронен захват
From Wikipedia, the free encyclopedia
Електронен захват (среща се също като електронно улавяне и електронно залавяне) е пример за радиоактивен разпад в резултат на слабо ядрено взаимодействие. Това е процес, при който богато на протони ядро на електронно неутрален атом приема електрон, обикновено от вътрешните K или L електронни слоеве. По този начин атомният протон се превръща в неутрон и се излъчва електронно неутрино.
- p + e− → n + νe
Цялата освободена енергия при захвата отива в излъченото неутрино, и поради това е характеристична. По подобен начин е характеристичен и импулсът на получения нов атом. Ако той е във възбудено състояние, следва преход в основно състояние. Обикновено по време на прехода се излъчва гама фотон, но излизането от възбудено състояние може да настъпи и с излъчване на електрон вследствие на вътрешна конверсия.
След улавянето на вътрешен електрон от ядрото, външен електрон от обвивката запълва освободената „дупка“, и в хода на този процес се излъчват един или повече рентгенови фотони (характеристично рентгеново излъчване). Електронното улавяне понякога води до ефект на Оже, при който електрон се отделя от атомната електронна обвивка с безизлъчвателен преход в процес на търсене на състояние с по-ниска обща енергия.
След електронен захват атомният номер намалява с единица, неутронното число се покачва с единица, а масовото число не се променя. Процесът води до неутрален атом, тъй като загубата на електрон в електронната обвивка се уравновесява от загубата на положителен ядрен заряд. Обаче в случай на излъчване на Оже-електрон се получава положителен йон.
Електронното улавяне е главният начин за радиоактивен разпад на изотопите с относително свръхизобилие на протони в ядрото, но с недостатъчна разлика в енергиите между изотопа и бъдещия дъщерен атом (изобар с положителен заряд, намален с единица). Той е алтернативен начин на разпад за радиоактивни изотопи с недостатъчно енергия, за да се разпаднат чрез излъчване на позитрон. Затова понякога се счита за вид бета разпад,[1][2] тъй като основният ядрен процес, свързан със слабото ядрено взаимодействие, е един и същ.
Ако енергийната разлика между отправния атом и дъщерния атом е по-малко от 1,022 MeV, не се наблюдава позитронна емисия, защото няма достатъчно енергия и електронното улавяне става единственият начин за разпад. Така например, рубидий-83 (37 протона и 46 неутрона) би се разпаднал до криптон-83 (36 протона и 47 неутрона) единствено чрез електронно улавяне (енергийната разлика или енергията на разпад е около 0,9 MeV).