Лукреция Борджия
италианска благродничка от испански произход / From Wikipedia, the free encyclopedia
Лукрèция Бòрджия (на италиански: Lucrezia Borgia, Лукреция Борджа, на каталонскиː Lucrècia Borja, на испански: Lucrecia Borgia, на латински: Lucretia Borgia; * 18 април 1480, Субиако, Папска държава; † 24 юни 1519, Ферара, Херцогство Ферара) е италианска аристократка от испански произход, господарка на Непи (10 октомври 1499 – 17 септември 1501), господарка на Сермонета и Басиано (12 септември 1500 – 17 септември 1501), и чрез бракове господарка на Пезаро и Градара (12 юни 1493 – 20 декември 1497), херцогиня на Бишелие и княгиня на Салерно (21 юли 1498 – 18 август 1500),херцогиня на Ферара, Модена и Реджо (23 януари 1505 – 24 юни 1519).
Лукреция Борджия Lucrezia di Borgia | |
I. Херцогиня на Ферара, Модена и Реджо | |
Досо Доси (вероятен), Портрет на Лукреция Борджия, ок. 1518 г. | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Манастир „Корпус Домини“ (Ферара) |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | I. 25 януари 1505 – 24 юни 1519 II. 21 юли 1498 – 18 август 1500 III.12 юни 1493 – 19 декември 1497 IV. 10 октомври 1499 – 17 септември 1501 V. 12 февруари 1500 – 17 септември 1501 |
Предшественик | I. Елеонора Арагонска II. Костанца да Монтефелтро (Салерно) III. Мадалена Гонзага IV. Асканио Мария Сфорца V. Гулиелмо Каетани |
Наследник | I. Рене Френска II. Мария Арагонска (Салерно) III. Джиневра Тиеполо IV. Джовани Борджия (инфант на Рим) V. Родриго Арагонски |
Други титли | II. Господарка на Бишелие и княгиня на Салерно III. Господарка на Пезаро и Градара, господарка на Котиньола IV. Господарка на Непи V. Господарка на Сермонета и Басиано |
Герб | |
Семейство | |
Род | Борджия по призход Гонзага, Трастамара на Арагон и Есте по брак |
Баща | папа Александър VI (Родриго Борджа) |
Майка | Ваноца Катанеи |
Братя/сестри | Чезаре Борджия Джовани Борджия Гофредо Борджия Природениː Пиер Луиджи Борджия Изабела Борджия Джиролама Борджия Лаура Орсини (вероятна) Джовани Борджия (вероятен) Родриго Борджия (вероятен) Отавионо дела Кроче |
Съпруг | Алфонсо I д’Есте (1502 – 24 юни 1519) Алфонсо Арагонски (1498 – 1500) Джовани Сфорца (12 юни 1493 – 1497) |
Деца | Родриго Арагонски Алесандро д’Есте Ерколе II д’Есте Иполито II д’Есте Алесандро д’Есте Елеонора д’Есте Франческо д’Есте Изабела Мария д’Есте Джовани Борджия (вероятен) |
Подпис | |
Лукреция Борджия в Общомедия |
Незаконнородена дъщеря и трето дете на папа Александър VI и неговата метреса Ваноца Катанеи, тя е една от най-противоречивите женски фигури на Италианския ренесанс. Когато баща ѝ се възкачва на папския престол, той първоначално я омъжва за Джовани Сфорца, но няколко години по-късно, след анулирането на брака, тя се омъжва за Алфонсо Арагонски, незаконен син на Алфонсо II Неаполитански. По-нататъшна промяна в съюзите, която доближава Борджиите до профренската партия, води до убийството на Алфонсо по заповед на Чезаре, неин брат.[1] След кратък период на траур Лукреция активно участва в преговорите за третия си брак – този с Алфонсо I д’Есте, най-големият син на херцог Ерколе I д’Есте от Ферара, който трябва, макар и неохотно, да я приеме за своя съпруга.[2] Тя кара двора на Есте да забрави за нейния произход като незаконна дъщеря на папата, двата ѝ провалени брака и бурното ѝ миналоː благодарение на своята красота и интелигентност се превръща в жена, харесвана както от новото ѝ семейство, така и от народа на Ферара.
Перфектна ренесансова кастеланка, тя придобива репутацията на умел политик и проницателен дипломат. Съпругът ѝ ѝ поверява административното управление на херцогството, когато трябва да отсъства от Ферара. Лукреция също е активна покровителка на изкуствата, посрещайки в двора поети и хуманисти като Лудовико Ариосто, Пиетро Бембо, Джан Джорджо Трисино и Ерколе Строци.
От 1512 г., поради нещастията, които сполетяват нея и дома на Ферара, тя започва да носи власеница, присъединява се към Третия францискански орден, към последователите на свети Бернардин Сиенски и света Катерина Сиенска и основава Mонте ди пиетà[N 1] на Ферара, за да помогне на бедните.[3][4] Умира през 1519 г., на тридесет и девет години, от усложнения, дължащи се на раждане.
Отглеждана като истинска принцеса, тя получава превъзходно образование. Но въпреки че е обичана много от баща си и амбициозния си брат Чезаре, тя си остава в техните очи, подобно на всички жени с нейното положение в онази епоха, политическо средство за въздействие. Затова роднините ѝ на няколко пъти ѝ уреждат годежи с влиятелни мъже, за да извлекат политически дивиденти. Омъжват я три пъти – през 1493 г., 1498 и през 1502 г. Семейството ѝ по-късно става известно със своите политически амбиции, безскрупулни машинации, корумпираност и порочност, за които се твърди, че са постоянни характеристики на Папството през Ренесанса.
Няма исторически доказателства за твърденията, че Лукреция активно е участвала в множеството престъпления на баща си и братята си.[5] Тя остава в историята, от една страна, като покровителка на изкуството и науката, а от друга, като фатална жена, богата на любовни приключения, някои от които завършват фатално за нейните любовници.
Фигурата ѝ придобива различни нюанси в хода на историческите периоди. За определена историография, особено през XIX век, Борджиите въплъщават символа на безмилостната макиавелистка политика и сексуалната поквара, приписвани на ренесансовите папи. Самата репутация на Лукреция е опетнена след обвинението в кръвосмешение, повдигнато от Джовани Сфорца срещу семейството на жена му[6], към което по-късно се добави славата ѝ на отровителка, дължаща се по-специално на едноименната трагедия на Виктор Юго,[7][8] по-късно поставена по музика на Гаетано Доницети: по този начин фигурата ѝ се свързва с тази на фаталната жена, участваща в престъпленията, извършени от нейното семейство.[9][10] Последвалата историография обаче значително омаловажава тези аспекти, като говори за „черна легенда“ срещу нея, първоначално родена по политически причини.[11]