Ерколе II д’Есте
From Wikipedia, the free encyclopedia
Еркòле II д’Есте (на италиански: Ercole II d’Este; * 4 април 1508, Ферара, Херцогство Ферара; † 3 октомври 1559, пак там) е 4-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо от 1534 г. до смъртта си,[1] генерален наместник на края на Франция (1528 – 1557).
Ерколе II д’Есте | |
херцог на Ферара, Модена и Реджо | |
Роден | |
---|---|
Починал | 3 октомври 1559 г. (51 г.)
|
Погребан | Манастир „Корпус Домини“ (Ферара) |
Религия | Католицизъм |
Управление | |
Период | 31 октомври 1534 – 3 октомври 1559 |
Предшественик | Алфонсо I д’Есте |
Наследник | Алфонсо II д’Есте |
Други титли | херцог на Шартър, граф на Жизор и господар на
Монтаржи Генерален наместник на краля на Франция |
Герб | |
Семейство | |
Род | Есте (династия) |
Баща | Алфонсо I д’Есте |
Майка | Лукреция Борджия |
Братя/сестри | Алесандро д’Есте Иполито II д’Есте Алесандро д’Есте Елеонора д’Есте Франческо д’Есте Изабела Мария д’Есте Природениː Родриго Арагонски Джовани Борджия (вероятен) |
Съпруга | Рене Френска (1528) |
Деца | Анна д’Есте Алфонсо II д’Есте Лукреция д’Есте Елеонора д’Есте Луиджи д’Есте |
Ерколе II д’Есте в Общомедия |
Отношенията със Светия престол са в центъра на неговата политика, като той внимава винаги да поддържа херцогството в баланс и в добри отношения с основните сили в Италия и Европа. Два проблема обаче белязват негативно тези му опити: съпругата му Рене Френска, която е твърде близка до калвинистките тези, и приемът на сефарадските евреи в херцогството. Неговият син и наследник Алфонсо II, по конкретни искания от Рим, отстранява майка си Рене, така че този потенциален проблем е преодолян, но същото не се случва с политиката на Есте към евреите. Следователно след смъртта на Алфонсо II, също и поради липсата на законни наследници, е постановено предаването на херцогството на Папската държава.[2]