Калвинизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Калвинизмът е богословска система развита въз основа на възгледите на Реформацията от 16 век и наименувана на името на един от бащите на Реформаторското мислене Жан Калвин (1509 – 1564). Учението е познато още като „реформирана традиция“ или „реформирана вяра“. Системата на Калвин набляга и разглежда господството на Бог над всичко тленно и земно. Заслуги за развитието на това учение имат теолози като Мартин Лутер, Блажени Августин, Атанасий, Мартин Бусер, Хайнрих Булингер, Улрих Цвингли, Томас Кранмър, Джон Джуъл, Джон Уиклиф, но то носи името на френския реформатор Калвин поради неговата широка известност при еклесистичните дебати през XVI век. Богословската система на Калвин е най-добре позната с доктриналните си схващания по отношение на съдбата (предопределеността), свободната воля, всеобщата греховност и сигурността на спасението.
Заслугите на Калвин към протестантството са изразени първо в неговия основополагащ труд Institutio Christianae Religionis („Наставление за християнската вяра“), събран от евангелиста през 1534 г. (издаден през 1536 г.) едва на 25-годишна възраст. Нетърпимостта към протестантите ескалира с отлъчването на Лутер от църквата. Жан Калвин е също нежелан в католическа Франция и се отправя в изгнание в Женева. Това му дава непосредствената възможност да следва проправения от Лутер и Цвингли път и да стане основна фигура на Църковната реформация в Швейцария.