Борджия
благороднически род с испански произход / From Wikipedia, the free encyclopedia
Борджия (на италиански: Borgia, Борджа; на арагонски и на испански: Borja, Борха, на валенсианскиː Borja, Борджа), е благородническо семейство от испански произход, което оставя дълготрайни следи в европейската история по времето на Ренесанса и едно от най-известните семейства в Италия през XV и XVI век. Те са и меценати на изкуството, допринесли за развитието на ренесансовото изкуство.
Борджия | |
Страна | Италия, Испания |
---|---|
Владения | Палацо Борджия, Рим |
Представители | папа Каликст III, папа Александър VI, Чезаре Борджия, Лукреция Борджия |
Основател | Каликст III |
Основаване | 1455 г. |
Националност | Италия |
Свързани фамилии | Памфили |
Борджия в Общомедия |
Родът е от Хатива, Кралство Валенсия, а фамилното му име е топоним от град Борха, тогава в Арагонската корона, в днешна Испания. През XV век, благодарение на Борджия-папите Каликст III (управлявал 1455 – 1458 г.) и Александър VI (управлявал 1492 – 1503 г.), Борджия успяват да концентрират огромно количество власт и богатство. С управлението на двамата папи се свързва и непотизмът. Особено по време на управлението на Александър VI те са заподозрени в много престъпления, включително прелюбодеяние, кръвосмешение, симония, кражба, подкуп и убийство (особено убийство чрез отравяне с вид арсен, наречен „Кантарела“).[1] Поради стремежа си към власт те си създават като врагове Медичите, Сфорца и доминиканския монах Джироламо Савонарола, наред с други.
Множество тъмни епизоди, често преувеличавани от техните опоненти, характеризират понтификата на Александър VI, предоставяйки материал за безкрайна литература през следващите векове: от разпуснатостта в Апостолическия дворец до предполагаемите кръвосмесителни любовни връзки, от престъпленията срещу противници или най-богатите кардинали от Римската курия (да конфискува вещите му), дори до предполагаемото братоубийство на Джовани от Чезаре. Сенки, които се сгъстяват и във военните кампании на сина му Чезаре, плашещ със своята свирепост, или в бурния брачен живот на сестра му Лукреция. Известността на Чезаре Борджия като военен и държавник е описана във фундаменталния труд на Макиавели „Владетелят“. В негова служба е дори и Леонардо да Винчи.
Със смъртта на папа Александър VI започва упадъкът на семейството. Въпреки това през 1644 г. Джовани Батиста Памфили, внук на Александър VI, е ръкоположен за папа с името Инокентий X.
Последният представител на Борджия по линията на херцозите от Гандия умира през 1748 г. Един от последните негови представители е Франциско де Борха, трети генерал на Йезуитския орден. Неаполитанските владетели на Калабрия също произлизат от семейството, както и днес често срещаните фамилни имена като Борха де Мила и Борха-Ланкол.
Семейство Борджия се откроява в историята като позорно потънало в грях и неморалност, но има доказателства, които предполагат, че тази едноизмерна характеристика е резултат от незаслужена съвременна критика.[2][3]