Виктор Юго
френски поет и писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Виктòр-Марѝ Югò (на френски: Victor-Marie Hugo) е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик.
Виктор Юго Victor Hugo | |
френски поет и писател | |
Виктор Юго около 1875 г. | |
Роден | Виктор-Мари Юго
26 февруари 1802 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Пантеон, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Парижки университет |
Работил | писател, драматург, поет, есеист, прозаик, политик |
Литература | |
Период | 1819 – 1883 |
Жанрове | роман, стихотворение, драма, памфлет |
Направление | романтизъм |
Известни творби | „Клетниците“ (1831) „Парижката Света Богородица“ (1862) |
Повлиян | Шатобриан, Уолтър Скот, Волтер, Алфонс дьо Ламартин, Шекспир |
Повлиял | |
Семейство | |
Баща | Жозеф Леополд Сижисбер Юго |
Майка | Софи Требуше |
Съпруга | Адел Фуше |
Деца | Леополдин (1824 – 1843) Шарл (1826 – 1871) Франсоа-Виктор (1828 – 1873) Адел (1830 – 1915) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Виктор Юго в Общомедия |
Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси, засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.
Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е обект на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои автори. Той помага на много поколения да видят и осмислят ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. По време на Втората империя Юго живее в изгнание в продължение на двадесет години и е сред политическите емигранти, които отхвърлят амнистията и отказват да се завърнат.
Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си е удостоен с национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.