Италиански ренесанс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Италианският ренесанс е най-ранното проявление на общия европейски Ренесанс, период на голяма културна промяна и постижения. Започва в Италия през XIV и продължава до XVI век, и обозначава прехода между Средновековие и Ново време в Европа. Терминът „Ренесанс“ влиза в употреба през XIX век в произведенията на историци като Жул Мишле и Якоб Буркхард. Макар че зараждането на подобно движение датира от началото на XIV век, то остава ограничено до образованите хора, посветили се на интелектуални усилия и покровителстващи изкуствата, а много други аспекти на италианската култура и общество в голямата си част не се променят и до края на века Ренесансът не успява да достигне апогея си.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обединяване на периоди, където е възможно. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Думата „ренесанс“ (на италиански: Rinascimento) означава „възраждане“ и епохата е известна с подновения интерес към културата на класическата Античност след периода на Средновековието, който ренесансовите хуманисти означават като „Тъмни векове“. Тези промени, макар и значителни, са концентрирани в елита, а животът на мнозинството от населението се променя малко в сравнение със Средновековието. Другият термин за Ренесанс в Италия е Хуманизъм (идва от латинската дума homo – „човек“ и означава, че в центъра на ценностната система се поставя човекът).
Ренесансът започва в Тоскана в Централна Италия и е съсредоточен в град Флоренция.[1] Флорентинската република, един от няколкото италиански градове-държави на полуострова, постига икономическа и политическа мощ, като развива банковото дело и предоставя парични кредити, включително и на европейските монарси и така полага основите за развитието на капитализма.[2] Ренесансовата култура по-късно се разпространява във Венеция, с нейната средиземноморска империя и контрол върху търговските пътища към Ориента след кръстоносните походи и след пътуванията на Марко Поло между 1271 и 1295 г. Така Италия подновява контакта с наследството на древногръцката култура и предоставя на учените хуманисти нови текстове. Ренесансът има значително влияние върху Папската държава и върху Рим, до голяма степен възстановен от хуманисти и ренесансови папи, като Юлий II (1503–1513) и Лъв X (1513–1521), който често се намесва в италианската политика, в арбитража на спорове между конкуриращи се колониални сили (например Договор от Тордесиляс) и в противопоставяне на Протестантската реформация, започнала ок. 1517 г.
Италианският ренесанс е известен с постиженията си в живописта, архитектурата, скулптурата, литературата, музиката, философията, науката, технологиите и изследванията. Италия става признат европейски лидер във всички тези области към края на XV век. Това е епохата на Мира от Лоди (1454 – 1494), договорен между италианските държави. Италианският ренесанс достига своя връх в средата на XVI век, но скоро вътрешните спорове и чуждестранните нашествия хвърлят региона в несигурността на Италианските войни (1494 – 1559). Въпреки това идеите и идеалите на Италианския ренесанс се разпространяват към останалата част на Европа, поставяйки началото на Северния ренесанс от края на XVI век. Италианските изследователи от морските републики служат под покровителството на европейските монарси, поставяйки началото на Епохата на великите географски открития. Най-известните сред тях са Христофор Колумб (който плава под знамената на Испания), Джовани да Верацано (плава за Франция), Америго Веспучи (за Португалия) и Джон Кабот (за Англия). Италиански учени като Фалопио, Тарталя, Галилео и Торичели изиграват ключова роля в научната революция, а чужденци като Коперник и Везалий работят в италианските университети.
Разказите за ренесансовата литература обикновено започват с тримата велики италиански писатели от Проторенесанса (треченто или XIV век): Данте Алигиери (Божествена комедия), Петрарка (Канцониери) и Бокачо (Декамерон). Известни народни поети от Ренесанса включват епичните автори Луиджи Пулчи (автор на Морганте), Матео Мария Боярдо (Влюбеният Орландо), Лудовико Ариосто (Бесният Орландо) и Торкуато Тасо (Победеният Йерусалим, 1581). Писатели от 15 век поетът Полициано (1454–1494) и философът платонист Марсилио Фичино (1433–1499) правят обширни преводи както от латински, така и от гръцки. В началото на XVI век Балдасаре Кастильоне излага визията си за идеалния джентълмен и дама в Книгата на придворния (1528), докато Николо Макиавели (1469–1527) разглежда критичнпо la verità effettuale della cosa – „действащата истина на нещата“ във Владетелят. Това произведение е съставено в хуманистичен стил, главно от паралелни древни и съвременни примери на добродетелите (Virtu). Историците от периода включват самия Макиавели, неговия приятел и критик Франческо Гуичардини (1483–1540) и Джовани Ботеро (Разумът на държавата, 1589). Печатницата Aldine Press, основана през 1494 г. от печатаря Алдо Мануцио във Венеция, разработва курсивни и джобни издания, които човек може да носи в джоба си; тя става първата, която публикува печатни книги на старогръцки език. Венеция става родното място и на комедия дел арте.
Ранната ренесансова живопис оказва доминиращо влияние върху последващата европейска живопис и скулптура в продължение на векове след това с италианските художници като Леонардо да Винчи (1452–1519), Микеланджело (1475–1564), Рафаело (1483–1520), Донатело ( ок. 1386 –1466), Джото ( ок. 1267 –1337), Мазачио (1401–1428), Фра Анджелико ( ок. 1395 –1455), Пиеро дела Франческа ( ок. 1415 –1492), Доменико Гирландайо (1448–1494), Перуджино ( ок. 1446 –1523), Ботичели ( ок. 1445 –1510) и Тициан ( ок. 1488 –1576). Италианската ренесансова архитектура има подобно влияние в цяла Европа, както се практикува от Брунелески (1377–1446), Леон Батиста Алберти (1404–1472), Андреа Паладио (1508–1580) и Браманте (1444–1514). Техните творби включват катедралата във Флоренция (строена от 1296 до 1436 г.), базиликата Свети Петър (строена 1506–1626 г.) в Рим и Храма на Малатеста (реконструиран ок. 1450 г.) в Римини, както и няколко частни резиденции. Музиката на Италианския ренесанс включва композитори като Джовани Пиерлуиджи да Палестрина ( ок. 1525 –1594), Римската школа и по-късно Венецианската школа и раждането на операта чрез фигури като Клаудио Монтеверди (1567–1643) във Флоренция. Във философията мислители като Галилео, Макиавели, Джордано Бруно (1548–1600) и Пико дела Мирандола (1463–1494) наблягат на натурализма и хуманизма, като по този начин отхвърлят догмата и схоластиката.