Предренесанс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Предренесанс или Проторенесанс (на старогръцки: πρῶτος – „преди“ и на френски: Renaissance – „Възраждане“) е етап в историята на италианската култура, предхождащ Ренесанса и обхващащ XIII—XIV век (или т.нар. дученто (1200-те [1] ) и треченто (1300-те [2])). Смята се за преходен период от Средновековието към Ренесанса и се наблюдава само в Тоскана и Рим. Подобен преходен период не е имало в друга европейска страна.
В италианската култура от XIII—XIV век, на фона на все още силните византийски и готически традиции, започват да се проявяват черти на ново изкуство – бъдещото изкуство на Ренесанса, които се преплитат с традиционните. „Последният поет на Средновековието“ и първият поет на новата ера Данте Алигиери (1265 – 1321) създава италианския литературен език. Започнатото от Данте е продължено от други велики флорентинци от XIV век – Франческо Петрарка (1304 – 1374), основоположникът на европейската лирика, и Джовани Бокачо (1313 – 1375), основоположникът на жанра роман в световната литература. Гордостта на епохата са архитектите и скулпторите Николо и Джовани Пизано, Арнолфо ди Камбио и художникът Джото.
Настъпването на чумната епидемия и последвалите граждански войни до голяма степен задържат хода на хуманистичното движение и развитието на артистичните тенденции, заложени в творбите на Данте и Джото. Те се възобновяват едва през XV век, т.нар. куатроченто.