Джордано Бруно
From Wikipedia, the free encyclopedia
Джордано Бруно (на италиански: Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монах доминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории са естественото продължение на новата по онова време хелиоцентрична система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди.
Джордано Бруно Giordano Bruno | |
италиански философ и астроном | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 февруари 1600 г. (52 г.)
|
Религия | Католическа църква |
Националност | Италия |
Учил в | Неаполитански университет „Федерико II“ |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Ренесансова философия |
Школа | Ренесансов хуманизъм |
Интереси | Космология |
Научна дейност | |
Област | Астрономия |
Работил в | Оксфордски университет[1] Парижки университет[2] |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Джордано Бруно в Общомедия |
Изгорен е жив на клада от властите на Римокатолическата църква през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него са били на догматическа, а не на научна основа.