![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/%2522The_School_of_Athens%2522_by_Raffaello_Sanzio_da_Urbino.jpg/640px-%2522The_School_of_Athens%2522_by_Raffaello_Sanzio_da_Urbino.jpg&w=640&q=50)
Философия на Ренесанса
From Wikipedia, the free encyclopedia
Философия на Ренесанса характеризира философската мисъл в Европа през XV – XVI век (между 1400 и 1600 г.).[1] Така тя се припокрива от една страна със средновековната философия, в която през четиринадесети и петнадесети век е повлияна от Алберт Велики, Тома Аквински, Уилям Окам и Марсилий Падуански и от друга с класическата модерна философия, която започва с Рене Декарт и публикуването на Разсъждение за метода (Discourse on the Method) през 1637 г.
Ренесансовата философия се отличава с отхвърляне на официалната католическа религиозност и с интерес към личността. Затова философската мисъл може да се характеризира като антропоцентрична: индивидът придобива по-голяма самостоятелност. Оттук се заражда ново самоосъзнаване на човека и нова обществена позиция, отличителни качества вече са гордостта и самоутвърждаването, съзнанието на собствената сила и талант. Ренесансовият хуманизъм подпомага търсенето на практически критерии за истината (опит+полза) в научните изследвания, който заляга в основата на научния метод.
През XV век (от 1459 г.) във Флоренция се възражда Платоновата академия в Кареджи.
Философи от епохата на Ренесанса