Вестготско кралство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вестготското кралство (на латински: Regnum Gothorum) е историческа държава, просъществувала за период от три века (418 – 721) на територията на днешна югозападна Франция и Иберийския полуостров. Тя е една от германските държави в рамките на бившата Западна Римска империя.[1][2]
Вестготско кралство Gutþiuda Þiudinassus Regnum Visigothorum Hispaniae | |
— Независима държава — | |
418 – 720 | |
Вестготското кралство В максимални граници към 507 г. Територии, загубени след 507 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Тулуза, Нарбона, Барселона, Толедо |
Официален език | готски, латински |
Религия | Арианство, Християнство, Юдаизъм |
Форма на управление | Монархия |
История | Късна античност, Ранно Средновековие |
Падането на Рим | 410 г. |
Битка на Каталаунските полета | 451 г. |
Битка при Вуйе | 507 г. |
Площ | |
600 000 km² | |
| |
Днес част от | |
Развитието на Вестготско кралство; червено оранж: заселването на вестготите в Аквитания от 418; оранж и светло оранж: разпространението на Вестготското кралство до 507; оранж: Вестготскотп кралство (със Септимания) между 507 и 552; зелено: кралството на Свебите, което от 585 е към Вестготското кралство. | |
Вестготско кралство в Общомедия |
Кралството е основано от вестготите на крал Валия в римската провинция Аквитания в Югозападна Франция, където те са настанени от римското правителство, след което завоюват целия Иберийски полуостров. Кралството запазва независимостта си от Източната Римска империя или Византия в периода на нейния Юстинианов разцвет, чиито опити да се възстанови римската власт в Иберия са само частично успешни и краткотрайни. В началото на 6 век територията на кралството в Галия е завоювана от франките, с изключение на тясната крайбрежна ивица на Септимания (Septimania), но вестготите запазват контрола си над Иберия до края на века с изключение на териториите под властта на свебите и баските. Почти цялата територия на Вестготското кралство е завладяна в 716 г. от ислямските войски (маврите), дошли от Мароко, като в християнски ръце остава само най-северната част на днешна Испания (вж. Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров), където се заражда средновековното Кралство Астурия.
Вестготите и ранните им крале са били християни-ариани, поради което влизат в конфликт с Католическата църква, но след приемането на символа на вярата и проведените Толедски събори постулатите и догмите на християнската религия се приемат от кралството и всичките му християнски поданици.
В своето кралство вестготите разработват най-широкото светско законодателство в Западна Европа, известно като (лат.) Liber Iudiciorum, т.е. Готски закон, който служи за основа на испанското право през Средновековието.