Символ на вярата
From Wikipedia, the free encyclopedia
Верую или Символът на вярата (на църковнославянски вярвам, на латински Credo) е древен текст, с който християните изповядват своята вяра по време на своите съвместни и лични молитви.
В дванадесетте члена на Символа са изложени накратко и точно основните истини на вярата. Първите седем члена – относно Бог Отец и Господ Иисус Христос – са съставени от светите Отци на Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Последните пет члена – относно Бог Дух Свети, Църквата, Кръщението, Възкресението на мъртвите и вечния живот – са добавени на Втория вселенски събор в Цариград (381 г.). Поради това Символът на вярата се нарича също Никео-Цариградско Верую (на латински Niceno /Nicene /-Konstantinopolitanum).
Тази съборно установена вероизповед се използва до днес от всички източни Православни църкви. Единствено Римската църква е направила промяна в осмия член на Символа, само два века след утвърждаването му. Така изменен, Символът е преминал и в произлезлите от нея лутерански и други протестантски църкви. В резултат на повишения контакт и богословски диалог през последното десетилетие, някои протестантски пастори се отказват от добавката и се връщат към първоначалния Символ верую.
При общото богослужение Символът на вярата се произнася от богомолците преди осветяването на Св. Дарове (Евхаристията), по време на т.нар. Литургия на верните (т.е. тези които вече са приели Св. Кръщение). В някои Протестантски църкви Символът се произнася при тържествени служби, с вдигната глава към олтарния кръст, преди или след проповедта, ако няма кръщение.