Електромагнетен спектар
From Wikipedia, the free encyclopedia
Електромагнетен спектар - колективен термин за сите можни честоти на електромагнетно зрачење.[4] „Електромагнетниот спектар“ на објект има различно значење и е карактеристичната дистрибуција на електромагнетно зрачење кое се емитира или апсорбира од страна на тој конкретен објект.
Вид | f | λ | Е | |||
---|---|---|---|---|---|---|
Јонизирачко зрачење | γ | Гама-зраци | 300 EHz | 1 pm | 1,24 MeV | |
30 EHz | 10 pm | 124 keV | ||||
HX | Силни X-зраци | |||||
3 EHz | 100 pm | 12,4 keV | ||||
SX | Слаби X-зраци | |||||
300 PHz | 1 nm | 1,24 keV | ||||
30 PHz | 10 nm | 124 eV | ||||
EUV | Крајна ултравиолетова | |||||
3 PHz | 100 nm | 12,4 eV | ||||
NUV | Близу ултравиолетова | |||||
Видлив | 300 THz | 1 μm | 1,24 eV | |||
NIR | Близу инфрацрвена | |||||
30 THz | 10 μm | 124 meV | ||||
MIR | Средина на инфрацрвена | |||||
3 THz | 100 μm | 12,4 meV | ||||
FIR | Далечно инфрацрвено | |||||
300 GHz | 1 mm | 1,24 meV | ||||
Микробранови и радиобранови |
EHF | Екстремно висока честота | ||||
30 GHz | 1 cm | 124 μeV | ||||
SHF | Супер висока честота | |||||
3 GHz | 1 dm | 12,4 μeV | ||||
UHF | Ултра висока честота | |||||
300 MHz | 1 m | 1,24 μeV | ||||
VHF | Многу висока честота | |||||
30 MHz | 10 m | 124 neV | ||||
HF | Висока честота | |||||
3 MHz | 100 m | 12,4 neV | ||||
MF | Средна честота | |||||
300 kHz | 1 km | 1,24 neV | ||||
LF | Ниска честота | |||||
30 kHz | 10 км | 124 peV | ||||
VLF | Многу ниска честота | |||||
3 kHz | 100 км | 12,4 peV | ||||
ULF | Ултра ниска честота | |||||
300 Hz | 1 Mm | 1,24 peV | ||||
SLF | Супер ниска честота | |||||
30 Hz | 10 Mm | 124 feV | ||||
ELF | Крајно ниска честота | |||||
3 Hz | 100 Mm | 12,4 feV | ||||
Извор: Податотека:Светлосен спектар [1][2][3] |
Електромагнетниот спектар се протега под ниските честоти кои се користат во модерната радиокомуникација до гама-зрачење во кратка бранова должина (висока честота), така што зафаќа бранови должини од илјадници километри која се сведува на дел од големината на атомот. Видливата светлина се протега со бранова должина од 400 до 700 нанометри. Максимумот за долгите бранови должини е големината на самиот универзум, додека се смета дека минимумот на брановата должина се наоѓа во близина на должината на Планковата должина.[5] До средината на 20 век се верувало од страна на повеќето физичари дека спектарот е бесконечен и континуиран.
Речиси сите видови на електромагнетно зрачење може да се користат во спектроскопија, за да се проучува и карактеризира материјата.[6] Другите технолошки намени се опишани под електромагнетно зрачење.