Юпитер (планета)
петата и най-голямата планета в Слънчевата система / From Wikipedia, the free encyclopedia
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти. Погледнат от Земята, Юпитер има величина от -2, 94, което го прави най-яркият обект на нощното небе след Луната и Венера.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Юпитер.
Юпитер | |
Юпитер заснет от Вояджър 1 | |
Орбитални параметри (Епоха J2000) | |
---|---|
Голяма полуос (a) | 778 412 027 km 5,20336301 АЕ |
Орбитална обиколка | 4,888 Tm 32,675 АЕ |
Ексцентрицитет (e) | 0,04839266 |
Перихелий | 740 742 598 km 4,95155843 АЕ |
Афелий | 816 081 455 km 5,45516759 АЕ |
Звездна година | 11,87 земни години |
Орбитален период (P) | 4335,3545 дни (11,87 години) |
Синодичен период | 398,86 дни |
Средна орбитална скорост | 13,050 km/s |
Макс. орбитална скорост | 13,705 km/s |
Мин. орбитална скорост | 12,440 km/s |
Инклинация (i) | 1,30530° (6,09° към слънчевия екватор) |
Дължина на възходящия възел | 100,55615° |
Параметър на перихелия (ω) | 274,19770° |
Брой естествени спътници | 79 |
Физически характеристики | |
Екваториален диаметър | 142 984 km [1] (11,209 земни екваториални диаметъра) |
Полярен диаметър | 133 709 km (10,517 земни полярни диаметъра) |
Сплеснатост | 0,06487 |
Площ | 6,14×1010 km² (120,5 земни площи) |
Обем | 1,338×1015 km³ (1235,6 земни обема) |
Маса (m) | 1,899×1027 kg (317,8 земни маси) |
Средна плътност | 1,326 g/cm3 |
Екваториална гравитация | 23,12 m/s2 (2,358 G) |
Втора космическа скорост | 59,54 km/s |
Период на въртене | 0,413538021 дни (9 часа 55 мин 29,685 сек) [2] |
Скорост на въртене | 12,6 km/s = 45 300 km/h (на екватора) |
Наклон на оста | 3,13° |
Ректасцензия на северния полюс (α) | 268,05° (17 часа 52 дни 12 сек) |
Деклинация на северния полюс (δ) | 64,49° |
Албедо | 0,52 |
Повърхностна температура (T) | мин.: 110 K средна: 153 K макс.: неизв. |
Атмосферни характеристики | |
Атмосферно налягане | 70 kPa |
Водород | ~89% |
Хелий | ~11% |
водна пара | 0,1% |
Метан | 0,1% |
Амоняк | 0,02% |
Етан | 0,0002% |
Фосфин | 0,0001% |
Сероводород | <0,0001% |
Символ | |
Юпитер в Общомедия |
Основната част от общата му маса е водород; една четвърт от масата му се състои от хелий. Наличието на скалисто ядро, съставено от тежки елементи не е потвърдено, но е възможно такова да съществува. Бързото околоосно въртене на планетата ѝ придава формата на сплеснат сфероид. Външната атмосфера е видимо разделена на различни пояси в зависимост от географската ширина и отдалечеността им от екватора, като в преходните области между поясите постоянно се образуват циклони и бури. Една такава буря е Голямото червено петно, огромен ураган, чието съществуване е регистрирано още при първите наблюдения на планетата през XVII век. Планетата има почти незабележим пръстен от прахови частици, както и изключително мощна магнитосфера. Регистрирани са 79 луни, от които най-голямата – Ганимед, е с по-голям диаметър от Меркурий. Ганимед е един от четирите т.нар. Галилееви спътници, открити от астронома Галилео Галилей през 1610 година.
Юпитер е известен на човечеството от древни времена и присъства в митологиите на много култури. Възприетото от съвременната астрономия наименование идва от римската митология. През средновековието за него става употребим знакът ♃.
Юпитер е бил обект на изследвания от няколко непилотирани космически апарата, а част от големите му луни, например Европа, представляват интерес за астрономите тъй като се предполага, че под повърхността ѝ има до 170 км дълбок океан от течна вода.