Луна
Естественият спътник на Земята / From Wikipedia, the free encyclopedia
Луната[2] е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. Българските названия месец[3] и месечина[4], произлизащи от старобългарското мѣсѧць, днес се използват единствено поетично и в думата полумесец, което е и нейният символ (☾). Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 km. Лунният диаметър е 3476 километра.[5]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Луна.
Луна | |
спътник на Земята | |
Луната, наблюдавана от Земята | |
Орбитални параметри (Епоха J2000) | |
---|---|
Голяма полуос (a) | 384 403 km (0,0026 АЕ) |
Орбитална обиколка | 2 413 402 km (0,016 АЕ) |
Ексцентрицитет (e) | 0,0554 |
Перигей | 363 104 km (0,0024 АЕ) |
Апогей | 405 696 km (0,0027 АЕ) |
Синодичен период | 29,530588 дни (29 дни 12 часа 44 мин.) |
Средна орбитална скорост | 1,022 km/s |
Макс. орбитална скорост | 1,082 km/s |
Мин. орбитална скорост | 0,968 km/s |
Инклинация (i) | варира между 28,60° и 18,30° (5,145396° към еклиптиката) виж Орбита |
Дължина на възходящия възел | 125,08° |
Параметър на перихелия (ω) | 318,15° |
Физически характеристики | |
Екваториален диаметър | 3476,2 km[1] (0,273 земни диаметъра) |
Полярен диаметър | 3472 km (0,273 земни диаметъра) |
Сплеснатост | 0,0012 |
Площ | 3,793 × 107 km² (0,074 земни площи) |
Обем | 2,197 × 1010 km³ (0,020 земни обеми) |
Маса (m) | 7,347673 × 1022 kg (0,0123 земни маси) |
Средна плътност | 3,344 g/cm³ |
Екваториална гравитация | 1,622 m/s², (0,1654 g) |
Втора космическа скорост | 2,38 km/s |
Период на въртене | 27,321661 дни (27 дни 7 часа 43,2 мин.) (синхронен) |
Скорост на въртене | 16,655 km/h (на екватора) |
Наклон на оста | варира между 3,60° и 6,69° (1,5424° към еклиптиката) виж Орбита |
Ректасцензия на северния полюс (α) | 266,8577° (17 часа 47 мин. 26 сек.) |
Деклинация на северния полюс (δ) | 65,6411° |
Албедо | 0,12 |
Видима величина | −12,74 |
Повърхностна температура (T) | мин.: 40 K средна: 250 K макс.: 396 K |
Атмосферни характеристики | |
Атмосферно налягане | 3 × 10-13 kPa |
Въглероден диоксид | следи |
Аргон | 20% |
Водород | 23% |
Хелий | 25% |
Неон | 25% |
Метан | следи |
Структура на Кората | |
Кислород | 43% |
Силиций | 21% |
Алуминий | 10% |
Калций | 9% |
Желязо | 9% |
Магнезий | 5% |
Титан | 2% |
Никел | 0,6% |
Натрий | 0,3% |
Хром | 0,2% |
Калий | 0,1% |
Манган | 0,1% |
Фосфор | 500 мил-1 (части на милион) |
Сяра | 0,1% |
Въглерод | 100 мил-1 |
Азот | 100 мил-1 |
Водород | 50 мил-1 |
Хелий | 20 мил-1 |
Символ | |
Луна в Общомедия |
Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10.[5] През 1969 г., Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програмата Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили, че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 г.