Сухарто
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сухарто (на индонезийски: Suharto) е индонезийски генерал и политик, втори президент на Индонезия (от 1967 до 1998 година). Офицер от Индонезийската национална революция. След 1991 г. е известен и като Хаджи Мухамад Сухарто (на индонезийски: Haji Muhammad Suharto).
Сухарто | |
индонезийски политик и генерал | |
Сухарто през 1993 г. | |
2-ри президент на Индонезия | |
---|---|
Мандат 12 март 1967 – 21 май 1998 | |
Предшестван от | Сукарно |
Последван от | Бухарудин Юсуф Хабиби |
Роден |
Кемусук, Индонезия |
Починал |
Джакарта, Индонезия |
Съпруга | Сити Хартина (1947 – 1996) |
Религия | Ислям |
Подпис | |
Сухарто в Общомедия |
Сухарто е обявен за най-корумпирания ръководител в света. Според организацията Прозрачност без граници по време на 32-годишното си авторитарно управление Сухарто и семейството му са натрупали богатство, оценявано на между 15 и 35 милиарда щатски долара [1]. Според историците с издигането му във властта между 1965 и 1968 г. армията е избила близо 800 хиляди комунистически симпатизанти и още 300 хиляди души при военни операции срещу движения за независимост в Западна Нова Гвинея, Ачех и Източен Тимор.
Неговото 32-годишно управление, обаче, освен с ендемична по размери корупция, кланета и масови нарушения на човешките права, е белязано и от бързо икономическо развитие и политическа стабилност. Затова мнозина и днес си спомнят с носталгия за ерата на Сухарто, когато Индонезия е един от икономическите тигри на Азия. За тези свои заслуги той получава прозвището „баща на развитието“.[2]
Сухарто идва на власт на 30 септември 1965 година след провален опит за комунистически преврат срещу Сукарно. Той е принуден да се оттегли от президентския пост през 1998 г., когато финансовата криза в Азия предизвиква икономически и социален хаос, довел до масови улични протести с искания за по-голяма демокрация. При безредиците загиват най-малко 1200 души.
След оставката на Сухарто Индонезия на практика изпада в състояние на гражданска война. Почти във всички райони на страната започват сблъсъци на религиозна, етническа и сепаратистка основа. След като Източен Тимор получава независимост, за отделяне от Индонезия се обявяват сепаратистки групировки в Западна Нова Гвинея, Ачех, Риау, Западен Калимантан и Южно Сулавеси. Индонезия се сблъсква с ново явление – тероризма.
През 2000 г. срещу Сухарто са повдигнати обвинения в корупция и злоупотреби с държавни средства, но делото е отхвърлено от съда заради лошото му здравословно състояние. Но въпреки настояванията на редица депутати от парламента, тогавашният президент Сусило Бамбанг Юдойоно отлага реабилитирането му. За престъпленията, извършени през 32-годишното авторитарно управление на Сухарто, започва разследване на Националната комисия по правата на човека. Правозащитниците повдигат срещу него седем тежки обвинения, между които в геноцид и масово изтребване на цивилни в Източен Тимор и Западна Нова Гвинея.
На 30 август 2007 г. ген. Сухарто печели съдебно дело за морални щети на стойност над 100 млн. щ.д. обезщетение срещу списание „Тайм“. Върховният съд на Индонезия отсъжда списанието да изплати на Сухарто 1 трилион рупии (106 млн. щ.д.), като публикува извинение. „Тайм“ публикувана статия през май 1999 г. с твърдението, че Сухарто е укрил огромна сума пари в чужбина.[3] Сухарто умира на 27 януари 2008 г.