Индонезия
държава в Югоизточна Азия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Индонезия, официално Република Индонезия (на индонезийски: Republik Indonesia) е държава в Югоизточна Азия и Океания, разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан. Съставена е от 17 508 острова и 34 провинции. С население от 270 203 917 души (2020 г.)[4], Индонезия се нарежда на четвърто място в света по население и е най-голямата мюсюлманска страна в света. Индонезия е президентска република, с избирани от народа президент и правителство. Столицата ѝ е Джакарта. Има сухоземни граници с Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор. Индонезия е сред страните основателки на АСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален брутен вътрешен продукт се нарежда на 16-о място в света, а по паритет на покупателната способност – на 7-о.
Република Индонезия Republik Indonesia | |
Девиз: Bhinneka Tunggal Ika „Обединени в многообразието“ | |
Химн: Indonesia Raya | |
Местоположение на Индонезия | |
География и население | |
---|---|
Площ | 1 904 569 km² (на 14-о място) |
Води | 4,85% |
Климат | тропичен |
Столица | Джакарта |
Най-голям град | Джакарта |
Официален език | индонезийски език |
Религия | 86,7% ислям 10,7% християнство 1,7% индуизъм 0,8% будизъм 0,1% други религии |
Демоним | индонезиец |
Население (2022) | 277 329 163[1] (на 4-то място) |
Население (2020) | 270 203 917 |
Гъстота на нас. | 145 души/km² (на 90-о място) |
Градско нас. | 56,6% (на 110-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна президентска република[2] |
Президент | Джоко Уидодо |
Вицепрезидент | Маруф Амин |
Организации | ООН, Асоциация на страните от Югоизточна Азия |
Законодат. власт | Народно съвещателно събрание |
Горна камара | Областен представителен съвет |
Долна камара | Съвет на народното представителство |
История | |
Нидерландска източноиндийска компания | 20 март 1602 г. |
Нидерландска Индия | 1 януари 1800 г. |
Японска окупация | 9 март 1942 г. |
Независимост | 17 август 1945 г. |
Федерация | 27 декември 1949 г. |
Унитарна република | 17 август 1950 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2023) | 4,374 трлн. USD[3] (на 7-о място) |
БВП на човек (ППС) | 15 766 USD[3] (на 97-о място) |
БВП (ном., 2023) | 1,389 трлн. USD[3] (на 17-о място) |
БВП на човек (ном.) | 5006 USD[3] (на 113-о място) |
ИЧР (2021) | 0,705 (висок) (на 114-о място) |
Джини (2021) | 37,9 (среден) |
Прод. на живота | 71,5 години (на 116-о място) |
Детска смъртност | 25/1000 (на 85-о място) |
Грамотност | 90,4% (на 88-о място) |
Валута | Индонезийска рупия (IDR) |
Други данни | |
Часова зона | от UTC+7 до +9 |
Формат на датата | дд/мм/гггг |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | ID |
Интернет домейн | .id |
Телефонен код | +62 |
ITU префикс | JZA-JZZ; PKA-POZ; YBA-YHZ; 7AA-7IZ; 8AA-8IZ |
Официален сайт | indonesia.go.id |
Индонезия в Общомедия |
Архипелагът е развивал търговия с Индия и Китай още от първите векове сл. Хр., когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като впоследствие се развиват будистки и индуистки царства. По време на Великите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вече подправки, чай и каучук. От 1800 до 1945 г. Индонезия е колония на Нидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 г. на власт е Сукарно, чието слабо управление продължава до 1967 г., когато е свален от власт и управлението поема Сухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 г., когато се извършват демократични промени.
На територията на Индонезия има голям брой етнически, езикови и религиозни групи, от които доминиращата са яванците. Въпреки това комплексната индонезийска идентичност е възприела исляма и индонезийския език като сплотяващи атрибути на населението. Въпреки огромното население и гъстотата му, Индонезия е на второ място в света по биоразнообразие и има обширни дъждовни и тропически гори. Само около 10% от земята се използва за селскостопанска дейност. В Индонезия има много палми и каучукови дървета. Страната произвежда голям брой продукти от палмово масло и е основен доставчик на естествен каучук. Освен това Индонезия разполага с разнообразни полезни изкопаеми и минерални ресурси, но голяма част от населението продължава да живее в бедност,[5][6] а развитието на потенциала ѝ е възпрепятствано от корупция, сепаратизъм и природни бедствия.