Холера
From Wikipedia, the free encyclopedia
Холера (на латински: cholera) се нарича тежко инфекциозно заболяване, предизвикано от бактерията Vibrio cholerae.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Холера.
Холера | |
Човек с тежка дехидратация от холера, причиняваща хлътнали очи и сбръчкана кожа. | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | A00 |
МКБ-9 | 001 |
База данни DiseasesDB | 2546 |
База данни eMedicine | med/351 |
Мед. рубрики MeSH | D002771 |
Холера в Общомедия |
Характеризира се с интоксикация, поражение на тънкото черво, гастроинтестинални прояви, дехидратация, тежко протичане и висока смъртност. Предаването на болестта на хора става по фекално-орален механизъм, с водата, хранителните продукти и замърсени ръце. В най-тежките си форми холерата е една от смъртоносните известни болести, като е възможно заразен пациент да умре в рамките на три часа, ако не е подложен на лечение. В повечето случаи смъртта настъпва след 18 часа до няколко дни, ако пациентът не бъде рехидратиран. При холерата се наблюдава тенденция за епидемично и пандемично разпространение.[1]
До началото на 19 век холерата е разпространена главно в Индия, като река Ганг е основният източник на заразата. От 20-те години на 19 век болестта се разпространява и в други страни, като предизвиква няколко пандемии с десетки хиляди жертви. Образувани са нови трайни вторични ендемични огнища в Африка и Латинска Америка. Жертвите на болестта само във Франция през 30-те години са около 100 хиляди души. В наши дни болестта е практически унищожена в Европа и Северна Америка, благодарение на пречистването и хлорирането на питейната вода. В наши дни смъртността при хората от холера се е увеличила на 9,13% за африканския континент.
Съгласно Международния санитарен правилник заболяванията холера, чума, жълта треска и вариола са включени в групата на особено опасните инфекции. Наричани са още карантинни или конвенционални болести, подлежащи на специален контрол от Световната здравна организация.