Унгарска революция (1848 – 1849)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Унгарската революция от 1848 – 1849 година е въстание на унгарците срещу националния и феодалния гнет в Австрийската империя.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Унгарска революция.
Унгарска революция | |
Част от революциите от 1848 г. | |
Шандор Петьофи зове унгарците на бунт със стихотворението си „Национална песен“ (картина на Михай Зичи) | |
Страни | Кралство Унгария Австрийска империя Руска империя Княжество Сърбия |
---|---|
Дата | 1848 – 1849 г. |
Причина | зависимост от Хабсбургите и феодални остатъци в селското стопанство |
Основна цел | обявяване на държавна независимост и провеждане на либерални реформи |
Резултати | победа на реакцията |
Организатор | „Млада Унгария“ |
Движещи сили | либерално настроено средно благородство, интелигенция |
Брой на участниците | от 10 000 до 190 000 |
Противници | Австрийска империя Руска империя |
Арестувани | 1500 души |
Унгарска революция в Общомедия |
Подобно на останалите революционни движения, които се развиват по същото време в други части на империята, унгарското цели ограничаване на властта на монарха чрез въвеждане на представително управление. Унгарските революционери начело с Лайош Кошут целят и премахване на крепостното право и други привилегии на висшата аристокрация, които спъват усилията за модернизиране на икономиката. Голяма част от тези промени са осъществени по мирен път след началото на революцията през март 1848 година, но пренебрегването на интересите на останалите народности в Унгарското кралство (хървати, сърби, румънци, словаци) и реакцията на австрийските консерватори водят до кървави междуособици. Към края на същата година те прерастват в открита война, в която австрийските войски завладяват унгарската столица Пеща, но по-късно са изтласкани и унгарският парламент обявява Хабсбургската династия за свалена. Унгарската революция е разгромена през август 1849 година след намесата на руския цар Николай I, който изпраща армията си в помощ на австрийския император Франц Йосиф.[1]