Удроу Уилсън
From Wikipedia, the free encyclopedia
Томас Удроу Уилсън (на английски: Thomas Woodrow Wilson) е двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ.
- Тази статия е за президента. За американския физик вижте Робърт Удроу Уилсън.
Удроу Уилсън Woodrow Wilson | |
американски политик | |
Роден |
28 декември 1856 г.
|
---|---|
Починал | 3 февруари 1924 г. (67 г.)
Вашингтон, САЩ |
Погребан | Вашингтонска национална катедрала, Вашингтон, САЩ |
Религия | Презвитерианство |
Учил в | Принстънски университет Университет „Джонс Хопкинс“ Вирджински университет |
Политика | |
Партия | Демократическа партия |
28-и президент на САЩ | |
4 март 1913 – 4 март 1921 | |
34-ти губернатор на Ню Джърси | |
17 януари 1911 – 1 март 1913 | |
Отличия | Нобелова награда за мир (1919) |
Семейство | |
Съпруга | Елън Уилсън Едит Болинг Уилсън |
Деца | 3 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Удроу Уилсън в Общомедия |
Преди да заеме президентския пост, той е доктор по история и политически науки (от 1883 г.) в университета „Джонс Хопкинс“, гост-лектор в университета „Корнел“, професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет (от 1890 г.) и от 1902 г. е президент на Принстънския университет, а през 1912 г. е избран за губернатор на щата Ню Джърси (1911 – 1913). Прави ефективно антитръстово антимонополно законодателство, подкрепя даването на избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, със закон повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници, укрепва и разширява армията и флота, като събира за това средства чрез нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата.
Той е вторият демократ, който служи два последователни мандата в Белия дом (първият е Ендрю Джаксън), като мандатът му се свързва с влизането на страната в Първата световна война.
На мирните преговори през 1919 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели[1] и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето ѝ на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран в Ньой[2][3][4][5]. Лауреат е на Нобелова награда за мир за 1919 г.