Турци в България
етническа група в България / From Wikipedia, the free encyclopedia
Българските турци (на турски: Bulgaristan Türkleri) представляват най-голямото етническо малцинство в страната.
Български турци | |
Дял на населението от български турци по области към 2011 година | |
Общ брой | ок. 900 000 – 1 100 000 |
---|---|
По места | България: 588 318 Турция: 326 000 – 480 817[1][2] Нидерландия: 10 000 – 30 000[3][4] Северен Кипър: 2000 – 10 000[5][6] Белгия: 2620 – 3000[7] |
Език | турски, български |
Религия | Мнозинство: ислям (мнозинство: сунити малцинство: алевити · бекташи · къзълбаши) Малцинство: нерелигиозни · християнство |
Сродни групи | турци |
Български турци в Общомедия |
Според различни теории нейните представители са в по-голямата си част потомци на тюркски заселници, които са преселени по българските земи от Анадола след османското завладяване на Балканите в края на 14-и и началото на 15-и век, както и донякъде на местно население, ислямизирано и постепенно приело турския език по време на османското владичество.[8][9] Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18-и век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19-и век. Дотогава за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“. В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец).