Трети Рим
From Wikipedia, the free encyclopedia
Трети Рим в лицето на Москва е геополитическа, идеологическа, религиозна и политическа концепция от XIV век, която утвърждава глобалното историческо значение на Москва като политически и религиозен център на православното християнство. Според нея Московската Рус е историческият наследник на Римската и Византийската империи, „които паднали, защото изгубили истинската вяра“. Концепцията за Москва като Трети Рим се оформя в резултат на предишни политически процеси в Русия, отхврълянето на татарското господство, консолидирането и централизацията на руската държава, създаването на национално самосъзнание по време на обединението на руските територии. Тя изиграва важна роля при формирането на официалната идеология на Русия през през XV и XVI век, служи като основа за идеята за обединение на всички славянски народи през XVI и XVII, и като основание за намеса в съдбата на християните от Балканския полуостров при Руско-турските войни. На нея се опират и поддръжници на идеите за руския месианизъм и изключителност.[1]