Славяно-гръко-латинска академия
висше училище в Москва, Русия (1685-1814) / From Wikipedia, the free encyclopedia
Гръко-латинската и славянска академия в Московското княжество, a по-късно и в Руското царство е първото официално учебно заведение в историята на Русия.
Славяно-гръко-латинска академия | |
Основан | 1685 г. |
---|---|
Закрит | 1814 г. |
Местоположение | Москва, Русия |
Местоположение в Москва |
Институцията сменя наименованието си няколко пъти след 1687, докато през 1775 е реорганизирана от Платон II Московски и отваря врати за ученици по църковна история, църковно право и иврит.
През периода 1685 – 1700 в Киев съществува гръко-латинска школа, ръководена от Петро Мохиля, която става модел за Московската академия[1]. Счита се, че присъединяването на Левобрежна Украйна към Московското княжество води до централизация на теологическото образование.
Замислена и проектирана в края на 1670 от Петър Велики и Семьон Полоцки, академията е изградена от братята Лихуди с подкрепата на цар Фьодор III Алексеевич. Разположена е в Московския Богоявленски манастир. Академията има за цел да обучи не само руската църква, но в духа на Петровата политика за отваряне на Русия към западния свят да създаде и образован граждански елит. По подобие на учебната програма на Йезуитския орден в Академията се преподават граматика, поезия и реторика, философия и теология. През осемнадесети век чрез новия ректор Паладий Роговский в Академията проникват униатски влияния. Образователна политика се поддържа в хода на този период (1700 – 1775) с одобрението на образования държавен елит, сред които Степан Рязански и Петър I, а от 1701 се наемат преподаватели в Беларус и Украйна. След 1775 в академията се преопдават и светски науки като гражданска и църковна история, история на Руската църква, православния календар, съвременна физика, история на философията, медицината, пеене и модерни езици. Академията бавно се променя: все повече и повече студенти се подготвят за църковна кариера и в нея постъпват все по-малко аристократи.
През 1814 академията е преместена в Троице-Сергиевата лавра и се трансформира в Московска духовна академия под ръководството на Августин Московски.