Романови
From Wikipedia, the free encyclopedia
Романови е управляваща династия, руски болярски род и фамилия на руските царе в Царство Русия от 1613 г. и руските императори от 1721 г. в Руската империя, а по-късно - полските крале, великите князе на Литва и Финландия, херцозите на Олденбург и Шлезвиг-Холщайн-Готорп и великите господари на Малтийския орден. Основател на династията е Михаил Романов. На 17 юли 1918 г., когато болшевиките разстрелват семейството на последния руски цар и император Николай II е сложен край на династията. Преди това той е принуден да абдикира на 15 март 1917 г. в резултат на февруарската революция. Романови са втората руска династия, първата е Рюриковичи.
Романови | |
Информация | |
---|---|
Страна | Руско царство, Руска империя |
Основател | Михаил Фьодорович Романов |
Последен владетел | Николай II Александрович |
Настоящ потомък | Мария Владимировна Романова или Андрей Андреевич Романов |
Основана | 1613 |
Разпадане | 1917 |
Романови в Общомедия |
Романови постигат известност като боляри на Великото московско княжество, по-късно на Руското царство. През 1613 г., след години на смущения, земският събор предлага за руската корона Михаил Романов. Той се възкачва на трона като Михаил I, превръщайки се в първия цар на Русия от династията Романови. Неговият внук Петър I основава Руската империя и превръща страната в континентална сила чрез поредица от войни и реформи.
Пряката мъжка линия на Романови завършва, когато Елисавета умира през 1762 г. След династичната криза, династиите на Шлезвиг-Холщайн-Готорп и Олденбург, възкачват на престола през 1762 г. Петър III, внук на Петър I[1]. Всички владетели от средата на 18 век до революцията от 1917 г. произлизат от този клон. Макар и официално известни като Романови, тези потомци на династиите Романов и Олденбург понякога се наричат Холщайн-Готорп-Романов[2].
В началото на 1917 г. династията Романови има 65 членове, от които 18 са убити от болшевиките. Останалите 47 заминават в изгнание в чужбина[3].