Психика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Психиката е свойството на високоорганизираната материя (нервната система на висшите животни и човека) да отразява обективната действителност по особен субективен начин, пречупвайки я през миналия опит на индивида и свързана с управление на поведението му.[1] Психиката представлява съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието. Тя е функция на нервно организираните системи да отразяват и да преработват отразените въздействия в специфични процеси, образи, свойства и състояния.[2] Това отражение на психиката се осъществява чрез невронните връзки в кората на главния мозък. Там то се формира и протича като субективно отразяване на обективни неща, вътрешно преживени от личността. Затова психичното е и функция на мозъка, който е материалният носител на психиката.[3] Психиката и поведението са обект на изследване предимно от Психологията и свързаните с нея науки.
Психиката е съвкупност и единство от когнитивни, емоционални, волеви процеси и умения, протичащи съзнателно или несъзнателно. Заедно с това психиката се изразява и чрез психичните свойства. Те представляват трайни черти (структури) на индивидуалната личност – характер, темперамент, дарби, талант, гениалност.[1]
Днес психологията описва онтологията на психичното чрез неговите функции, като по тях се съди какво е психика. Тези функции са:
- Познавателна функция: Чрез психиката живите системи познават реалността;
- Регулативна функция: Управлява поведението и действията;
- Креативна функция: Създаване на нови неща, промяна на стари;
- Рефлексивна функция: Валидна само за човека – Психиката познава сама себе си.
Организмите нямат сетивно познание за психичното. За психиката може само да се мисли. У човека психиката достига степен на развитие, която се нарича съзнание.