Праведен халифат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Праведният халифат (на арабски: الخلافة الراشدة, Aл-хулафа ур-Рашидун) e арабска теократична държава, създадена след смъртта на пророка Мохамед в завладените от мюсюлманските му войски територии в Близкия изток. Халифатът е управляван последователно от Четиримата праведни халифи – Абу Бакр, Омар, Усман и Али, сподвижници и роднини на Пророка. Поданиците на халифата са разнородни: араби, перси, копти, бербери, гърци, арменци, асирийци, грузинци, лезгинци, евреи и други по-малки народности.[1]
Quick Facts Континент, Столица ...
Праведен халифат на арабски: ٱلْخِلَافَة ٱلرَّاشِدَة | |
632 – 661 | |
Девиз: لا إله إلا الله، محمد رسول الله Един е Аллах и Мохамед е негов пророк | |
Tериториално разширение при халиф Усман, 654 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Медина (632 – 656) Куфа (656 – 661) |
Официален език | |
Религия | ислям |
Форма на управление | Теокрация |
Предводител на правоверните | |
632 – 634 | Абу Бакр |
634 – 644 | Омар |
644 – 656 | Усман |
656 – 661 | Али ибн Абу Талиб |
История | Средновековие |
Установяване | 8 юни 632 |
Гражданска война | 28 юли 661 |
Площ | |
Общо (655 г.) | 6 400 000 km2 |
Население | |
Преброяване | 21 400 000 |
Валута | |
| |
Днес част от | |
Праведен халифат в Общомедия |
Close