Посейдон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Посейдон, (на старогръцки: Ποσειδών, микенски: po-se-da-o [1], беотийска форма: Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата. Култът към Посейдон е широко разпространен по цяла Древна Гърция, особено на крайбрежните части и островите. Римляните го отъждествяват с Нептун.
Втори син е на Кронос и Рея [2], брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес. Той е втори след Зевс по могъщество сред олимпийските богове. След като надмогват баща си в титаномахията, той, Зевс и Хадес си поделят основните части на света - Посейдон се сдобива с власт над моретата.
Обикновено е изобразяван като могъщ мъж и моряк. Негово оръжие е тризъбецът, с който може да разклати земята (да предизвика земетръс) и да разбие всеки предмет. На изображенията си Посейдон обикновено го държи в ръцете си; той и конят са неговите атрибути.[3] Свещените животни на Посейдон са конят, делфинът и бикът; свещеното дърво – бор.
Посейдон е считан за покровител на развъждането на конете и е наричан във връзка с това и Хиппий (Конний). В негова чест са се устройвали Истмийските игри, включващи конни битки.