Пикаресков роман
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пикаресковият роман (на испански: picaresca, от picaro – странстващ хитрец, мошеник) е жанр на художествената проза, описващ приключенията на странстващ герой от по-ниските обществени прослойки, който чрез своето хитроумие оцелява в едно корумпирано общество. Пикаресковите романи обикновено заимстват от реализма, с елементи на комедия и сатира. Този жанр води началото си от XVI в. в Испания и процъфтява напълно в Европа през XVII – XVIII в. Все още продължава да влияе върху съвременната литература.
Традиционно приключенският сатиричен роман е една автобиография. Често започва със загуба на илюзиите на героя, който тепърва опознава злобата на света. Той се отправя на пътешествия, било доброволно, било принудено. Преживените при това приключения са епизодични, не зависят едно от друго и могат да се разширяват, което често при преводите се превръща в провал. Краят обикновено е преобразяване на героя след като той е открил правилния начин на живот. Съществува също и възможността да избяга от света, както и от реалността.
Според наръчника по литература на Трал и Хибард (публикуван за първи път през 1930 г.), пикаресковият роман има седем особености, като авторът може да употреби всички или някои от тях:[1]
- Пикаресковият разказ обикновено се пише в първо лице единствено число като автобиографично описание.
- Главният герой обикновено е слабохарактерен или е от по-нисша класа. Той или тя печели с хитроумие и рядко благоволява да се хване на работа.
- Няма сюжет. Историята се разказва в поредица слабо свързани едно с друго приключения или епизоди.
- Рядко някой от героите се развива до главен герой. Веднъж пикаро, винаги пикаро. Неговите или нейните обстоятелства мога да се променят, но резултатът рядко е промяна в същността му.
- Пикаресковата история се разказва с чист език или реализъм.
- Сатирата понякога може да бъде съществен елемент.
- Поведението на пикаресковия герой или героиня се доближава до границата с престъпното. Безотговорното и неморално мошеничество придава на пикаресковия герой качеството на симпатичен аутсайдер, недокоснат от фалшивите правила на обществото.
Все пак учените, заинтересовани от жанровите функции, поставят под въпрос тезите на Трал и Хибард.