Пещера
естествена подземна кухина / From Wikipedia, the free encyclopedia
Пещерите са естествени подземни кухини, образувани в карстов терен или са изоставени речни легла на подземни реки. Пещерите могат да имат най-разнообразни форми и различни размери. Понякога те са много разклонени, на места се стесняват до съвсем малки процепи или пък се разширяват във вид на огромни зали. Повечето от пещерите имат само един отвор, за разлика от други които имат няколко отвора и много разклонения и представляват истински лабиринти. В отделни пещери ходовете са на два или три етажа, които показват различното положение на някогашните подземни реки. Такава е пещерата при гара Лакатник, над известният карстов извор „Житолюб“.[1]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.
Поради влажността на повечето от пещерите от многобройните пукнатини по тавана се стича вода, която съдържа кисел калциев карбонат. Той като нетрайно съединение се превръща в калциев карбонат, който се отделя по тавана на пещерите и образува висулки, наречени сталактити, които имат най-различна форма и големина. На пода там където капките вода падат от високо, се образуват стърчила, известни с името сталагмити. При своето нарастване сталактитите и сталагмитите могат да се съединят и да образуват стълбове, наречени сталактони или сталагнати. Често пъти по тавана на пещерата многобройни сталактити образуват т.нар. пещерни драперии. При малко по-особени физикогеографски условия при някои пещери – застояване на студен въздух или силно охлаждане от подземни течения, поради ниската температура се образува ледена облицовка. У нас такава е пещерата „Леденика“.[1]
Освен карстови пещерите могат да бъдат: абразионни (по морския бряг), ерозионни (по бреговете на реките), дефлационни (в пустините, под въздействието на вятъра), денудационни (под въздействието на земната гравитация), суфозионни (в полярните райони, при замръзване и размразяване на горните скалисти пластове) и др.