Нос (корабоплаване)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Носът е предната част на корпуса на плавателен съд или кораб, която е противоположна на кърмата. Частите на корпуса, разположени над водата, но близо до носа, се означават като носови свеси. Продължението на кила, което образува предния край на съда (продължение на кила в носовата част) се нарича форщевен. Частта на форщевена около товарната водолиния на дървен съд (също и металното покритие на дървения форщевен при малките и гребните съдове) се наричат „водорез“ или „грен“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нос.
Носът е проектиран така, че да намалява челното съпротивление на корпуса, прорязвайки водата. Обикновено е достатъчно висок, като това не позволява навлизането на вода във вътрешността на плавателния съд. При по-бавните кораби, като например танкерите, носът е конструиран така, че да увеличава обема на кораба, при дадена дължина.
В най-издадената част на носа, може да се разполагат елементи от кила. При платноходните съдове, налонената греда излизаща напред от носа се нарича бушприт.
Върху носовата надстройка на палубата, наричана бак, може да се събира вода. Водата върху бака, прави повърхностите хлъзгави, води до корозия на металните повърхности от кораба, а при много ниски температури обледенява носовата част и увеличава теглото в предната част на плавателния съд.
Към началото на XX век носът на кораба (съда) е прав (при болшинството от бойните кораби по онова време), таранният (шпиронен[1]) е доста разпространен през втората половина на XIX век, но е изоставен, и с княвдигет (разгръщащ се напред), приет в корабостроенето с дърво и запазен към този период от време при яхтите[2]. Носът на кораба в Древен Рим се нарича ростра[3], а при нидерландците – галюн[4], в Русия предната част, носът на речния съд, се нарича ки́чка[5][6][7].