Николас Мадуро
венецуелски политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Никола̀с Маду̀ро Мо̀рос (на испански: Nicolás Maduro Moros) е венецуелски политик, настоящ президент на Венецуела от 19 април 2013 г.[5]
Николас Мадуро Nicolás Maduro Moros | |
венецуелски политик | |
Роден |
23 ноември 1962 г. (61 г.)
|
---|---|
Религия | Католическа църква |
Политика | |
Партия | Движение за Пета република (1997 г. – 2007 г.)[1] Обединена социалистическа партия на Венецуела (2007 г.)[2][3] Революционно боливарианско движение-200 (1994 г. – 1997 г.)[4] |
Президент на Венецуела (частично признат) | |
от 19 април 2013 г. | |
Вицепрезидент на Венецуела | |
13 октомври 2012 – 5 март 2013 | |
Министър на външните работи на Венецуела | |
9 август 2006 – 15 януари 2013 | |
Семейство | |
Съпруга | Силия Флорес (ж. 2013) |
Деца | 1 |
Подпис | |
Уебсайт | www.nicolasmaduro.org.ve |
Николас Мадуро в Общомедия |
Първоначално работи като шофьор на автобус. Започва политическата си кариера като профсъюзен деец. През 1994 година повежда кампанията за освобождаването от затвора на Уго Чавес. В периода от 2005 до 2006 година е председател на Народното събрание на Венецуела. Става министър на външните работи (2006), а през 2012 година е назначен за вицепрезидент. От 5 март до 19 април 2013 г., след смъртта на Уго Чавес, изпълнява задълженията на президент на Венецуела.[6]
На изборите от 14 април 2013 г. Николас Мадуро изпреварва съперника си Енрике Каприлес Радонски с 1,5%, но последният не признава изборните резултати.
На извънредните избори на 20 май 2018 г. Николас Мадуро е преизбран на поста глава на Венецуела за периода 2019 – 2025 години, като получава 67,8% от гласовете. Изборите обаче предизвикват протест от страна на повечето от страните по света, включително и тези от Латинска Америка. Четиринадесет страни, включително Аржентина, Бразилия и Канада, отзовават посланиците си от Каракас в знак на протест против резултатите от изборите, а САЩ налагат на Венецуела допълнителни икономически санкции. Резултатите от изборите признават само Русия, Салвадор, Куба и Китай.
На 10 януари 2019 г. се състои инаугурацията на Николас Мадуро,[7] след което той официално става президент на Венецуела за втори път. Заради несъгласието на опозицията Мадуро полага клетвата във Върховния съд, а не в Народното събрание на Венецуела. Председателят на Народното събрание, Хуан Гуайдо, обявява президентството му за нелегитимно и се самопровъзгласява за временен президент на страната на 23 януари 2019 г.
Мадуро често е описван като диктатор, а доклад на Организацията на американските държави говори за множество престъпления срещу човечеството, които са били извършени по време на режима му.[8] В хода на управлението му, над 9000 души стават обект на извънсъдебни екзекуции, а над четири милиона венецуелци са принудени да напуснат страната.[9] Основни съюзници на Мадуро са Китай, Куба, Русия, Иран и Турция. На 26 март 2020 г. Департаментът по правосъдие на САЩ обвинява Мадуро в трафик на наркотици и наркотероризъм,[10] а Държавният департамент на САЩ предлага награда от 15 милиона долара за информация, която би спомогнала той да бъде подведен под отговорност.[11][12][13]