Мануил Комнин Раул Асен
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мануил Комнин Раул Асен (на гръцки:Μανουήλ Κομνηνός Ραούλ Ασάνης) е византийски военачалник, внук на българския цар Иван Асен III от династията Асеневци.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мануил Комнин.
Мануил Комнин Раул Асен Μανουήλ Κομνηνός Ῥαούλ Ασάν | |
Мануил Асен и съпругата му. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина, XIV в. | |
Роден |
предполага се XIV век
|
---|---|
Починал | 1355 г.
|
Семейство | |
Баща | Андроник Асен |
Братя/сестри | Ирина Асенина Йоан Асен |
Съпруга | Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина[1] |
Деца | Андроник Асен Палеолог |
Мануил е най-голям син на Андроник Асен и съпругата му от рода на Тарханиотите. По бащина линия Мануил е внук на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина.
Като част от висшата византийска аристокрация Мануил заема поста велик примикирий и прави забележителна кариера на военачалник в Тракия. Под командата на Андроник III Палеолог участва в битката при Русокастро срещу българският цар Иван Александър. Около 1335 г. е арестуван за измяна, но по-късно е освободен от Йоан Кантакузин. През 1342 става стратег на Димотика, а през 1344 г. – управител на Виза.[2] При управлението на Йоан Кантакузин Мануил Асен получава титлите севастократор (1345 – 1354) и деспот (1354 – 1355).[3]