Любен Каравелов
български поет, писател, енциклопедист, журналист и етнограф / From Wikipedia, the free encyclopedia
Лю̀бен Сто̀йчов Каравѐлов е български поет, писател, революционен деец и национален герой, енциклопедист, журналист, етнограф; По-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843 – 1903).[1]
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелов(а).
Quick Facts Роден, Починал ...
Любен Каравелов | |
български поет, писател, енциклопедист, журналист и етнограф | |
Роден | Любен Стойчев Каравелов
|
---|---|
Починал | |
Религия | Православна църква |
Учил в | Императорски московски университет |
Работил | поет • писател • журналист |
Литература | |
Период | 1859 – 1879 |
Жанрове | разказ, повест, стихотворение |
Известни творби | „Българи от старо време“ „Мамино детенце“ „Хубава си, моя горо“ |
Семейство | |
Братя/сестри | Петко Каравелов |
Любен Каравелов в Общомедия |
Close
Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на XIX век.[2][3][4]