Кокаин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кокаинът (бензоилметилекгонин) е кристален тропанов алкалоид, получаван от листата на растението кока. Той е стимулант на централната нервна система и е аноректик (потиска апетита), създавайки еуфорично усещане на щастие и повишена енергия. Въпреки че заради тези си свойства кокаинът най-често се използва за развлечение, той е също местно анестезиращо средство, използвано в очната хирургия и хирургията на носа и гърлото. Пристрастяването към кокаина е лесно и трайно и от всички познати наркотици причинява най-силно желание за повтаряне на дозата.[1] Почти по целия свят притежаването, отглеждането и разпространението му са незаконни за немедицински и неразрешени специално от правителствата цели. Името му идва от името на растението „кока“ с наставката за алкалоид „-ин“.
Кокаин | |
метилов 3-бензоилокси-8-метил-8-азабицикло [3.2.1]октан-4-карбоксилат | |
CAS номер |
50-36-2 |
---|---|
Хим. формула | C17H21NO4 |
Моларна маса | 303.353 гр/мол |
Температура на топене: | 195 °C (383 °F) |
Легален статут | Списък II (САЩ) Клас A (Великобритания) Списък I (Канада) Приложение 1 (България) |
Форма на разпространение: | прахообразно вещество |