Източна Тракия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Източна Тракия (на турски: Doğu Trakya; на гръцки: Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале. Като части от Източна Тракия се споменават и районите на Свиленград и Малко Търново, които остават в България съгласно Цариградския договор от 1913 г.[1]
Източна Тракия | |
Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич | |
Площ | |
---|---|
23 764 km² | |
Източна Тракия в Общомедия |
Понякога в българската историческа литература под Източна Тракия се разбира не цяла Европейска Турция, а Одринска Тракия – територията приблизително на запад от линията Мидия – Енос, която по Лондонския договор е отстъпена от Османската империя на България като член на Балканския съюз.