Еничари
From Wikipedia, the free encyclopedia
Еничарите (на османски турски: يڭيچرى, yeni çeri – „нов войник“), наричани също йеничери, йеничари, яничери, яничари, са османски поданици на държавна служба. Първоначално, от средата на XIV век, те са принудително набирани сред християнското население на империята, като постепенно се превръщат в наследствена каста, която запазва своя привилегирован статут до 1826 година, когато той ѝ е насилствено отнет.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Еничари.
Те са предимно военнослужещи, но някои от тях са и административни или други служители. Според свидетелството на Павел Йовия през 1531 г. почти целият еничарски корпус говорил славянски езици.[1] Основаването на еничарския корпус се приписва на Мурад I (1362 – 89), с цел отслабване на влиянието на османската аристокрация.[2]