Динамика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Динамика е дял от класическата механика и за разлика от кинематиката и статиката се занимава и изучава причините за възникване на движението на материалните тела в зависимост от приложените върху тях сили или казано по друг начин, динамиката описва физичните величини път, скорост и ускорение и тяхното изменение под въздействието на сили[1].
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- За музикалния термин динамика вижте Динамика (музика)
Серия статии на тема Класическа механика |
Импулс · Сила · Енергия · Работа · Мощност · Скорост · Ускорение · Инерционен момент · Момент на сила · Момент на импулса
Основни понятия
Формулировки
Раздели
Закони за запазване
|
Трите основни закона на динамиката са открити от Исак Нютон.
1.Първият закон на Нютон е известен още като закон за инерцията и гласи: съществува отправна система спрямо която всяка свободна от външни въздействия материална точка се движи равномерно праволинейно т.е. без ускорение. Такава отправна система се нарича инерциална. Същността на този закон се заключава в това че на материалната точка е присъщо свойството инертност – в отсъствие на външно въздействие тя се движи /по инерция/ равномерно и праволинейно в инерциална отправна система.
2.Вторият закон на Нютон дава отношението между приложената външна сила и ускорението (което е право пропорционално), с други думи в инерциална отправна система сумата на всички сили, действащи на едно тяло е равна на произведението на масата на това тяло и векторното му ускорение.
В случай, когато масата е променлива, законът се записва във вида
- ,
където – импулса на тялото.
3.Третият закон на Нютон гласи, че всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Важното в този закон да се разбере, че се отнася за един и същи вид сила и само между два предмета.