Дестини (модул)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дестини (на английски: Destiny) е американски лабораторен модул за изследвателски цели на борда на Международната космическа станция (МКС).[1][2] Прикачен е към свързващия модул Юнити и активиран за период от пет дни през февруари 2001 г.[3] Дестини е първата орбитална изследователска станция на НАСА след изоставянето на Скайлаб през февруари 1974 г.
Дестини | |
Инсталиране на Дестини на МКС. | |
Характеристика на модула | |
---|---|
Статут | Активен |
Тип | Обитаем модул |
Предназначение | Лаборатория |
Построен от | Боинг |
Собственик | НАСА |
Ракета-носител | Атлантис |
Изстрелян на | 7 февруари 2001 |
Мисия | STS-98/5A |
Скачен с КС на | 10 февруари 2001 |
Технически данни | |
Чиста маса | 14 515 кг |
Маса в орбита | 24 023 кг |
Дължина | 8,53 м |
Диаметър | 4,27 м |
Обитаем обем | 106 м3 |
Конфигурация | |
Дестини в Общомедия |
Астронавтите извършват разнообразни експерименти в херметизирания модул. Учени от различни части на планетата ще използват тези проучвания за да увеличат успеха на своите изследвния в областта на медицината, инженерството, биотехнологията, физиката и науките за Земята.[2]
Компания Боинг започва конструирането на 16 тонната изследователска лаборатория през 1995 г. в Център за космически полети Маршал в Хънтсвил, Алабама.[1] Дестини е пренесена в Космически център Кенеди през 1998 г. и НАСА започва приготовления за бъдещото изстрелване. То се състои на 7 февруари 2001 г. на борда на космическа совалка Атлантис с полет STS-98.[3]