Гънка
From Wikipedia, the free encyclopedia
В геологията гънка се употребява за първоначално плосък обект, огънат под влияние на упражнено въздействие. Като гънки се разглеждат огъвания в земните пластове, при които от двете страни на зоната на прегъване пластовете пресичат една и съща повърхнина.[1]
- Общи гънки – гънки, оформени от огъването на множество повърхнини
- Частни гънки – единични огънати повърхнини в една обща гънка