Габриел Гарсия Маркес
From Wikipedia, the free encyclopedia
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (на испански: Gabriel José de la Concordia García Márquez) е пълното име на колумбийския писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито (умалително на Габриел) в цяла Латинска Америка.
Габриел Гарсия Маркес | |
Габриел Гарсия Маркес | |
Псевдоним | Габо |
---|---|
Роден | 6 март 1927 г. |
Починал | 17 април 2014 г. (87 г.) |
Професия | писател |
Националност | Колумбия |
Активен период | 1947 – 2010 |
Жанр | роман, разказ, репортаж |
Направление | магически реализъм |
Награди | Нобелова награда (1982) |
Повлиян от
| |
Съпруга | Мерседес Барча Пардо |
Деца | Родриго Гарсия Барча, Гонсало Гарсия Барча |
Подпис | |
Уебсайт | |
Габриел Гарсия Маркес в Общомедия |
Той е сред най-значимите автори от 20 век и един от най-добрите на испански език, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г.[1] Напуска правна кариера, за да се отдаде на журнализъм. През 1958 г. се жени за Мерседес Барча и има двама сина.[2]
Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. След смъртта му през 2014 г. Хуан Мануел Сантос, президент на Колумбия, го нарича най-великият колумбиец за всички времена.[3]