Война на Първата коалиция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Войната на първата антифренска коалиция (1792 – 1797) е част от Революционните войни, първият опит на европейските монархии заедно да победят Първата френска република.
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
На 20 април 1792 г. Законодателното събрание на Франция обявява война на Австрия (тогава Свещената Римска империя), управлявана от Хабсбургската монархия, а след няколко седмици Кралство Прусия се присъединява на страната на Австрия.
По земя и море са атакувани границите на Франция, като Австрия и Прусия нахлуват от Австрийска Нидерландия и Рейн, а Великобритания оказва подкрепа на бунтовете във френската провинция и започва морска обсада на Тулон, където е френският флот.
Първото голямо сражение е при Валми (20 септември 1792), където младите ентусиазирани войски на революцията спират пруското нашествие. Два месеца по-късно е спечелена нова победа – при Жемап срещу австрийците. Франция търпи обрати (битката при Неервинден, 18 март 1793) и вътрешни премеждия (Вандейско въстание) и отговаря с драконови мерки. Комитетът за обществено спасение, създаден през април 1793 г., призовава масов набор (levée en masse) в армията за всички мъже между 18 и 25-годишна възраст (август 1793). Новата Френска революционна армия контраатакува, отблъсква нашествениците и напредва извън границите на Франция.
Установена е Батавската република като дъщерна република (май 1795) и със сключването на Базелския мир е спечелена пруската Рейнланд. С договора от Кампо Формио Свещената римска империя отстъпва Австрийска Нидерландия на Франция, а в Северна Италия са провъзгласени още няколко френски дъщерни републики. Испания сключва отделен мирен договор с Франция (Втори базелски договор), а Директорията започва да крои планове за още придобивки от Германия и Австрия.
На север от Алпите Карл Австрийски постига обрат през 1796 г., но в Северна Италия генерал Бонапарт помита всичко по пътя си срещу Кралство Сардиния и Австрия (1796 – 1797) в долината на По, като италианската кампания приключва с Льобенски мир и договора от Кампо Формио (октомври 1797). Първата коалиция се разпада, като срещу Франция остава да се бие само Великобритания.