Бъкминстър Фулър
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ричард Бъкминстър Фулър (младши) (на английски: Richard Buckminster „Bucky“ Fuller), известен като Бъки Фулър, е американски инженер-конструктор, архитект, изобретател, иноватор, поет, лектор и автор на множество публикации, на близо 30 книги, редактор и издател на собственото списание Shelter (1930 – 33), с което възражда и популяризира гръцката дума „екология“, а най-вече дава трибуна на идеята на живота си за развитието на „Вникваща и предвидливо проектираща наука“ (Comprehensive Anticipatory Design Science). Наука, която да работи за изпреварването и решаването на основните общочовешки проблеми с помощта на иновативни технологии, осигуряващи „повече и повече за живота на всеки с все по-малко средства“.[1]
Бъкминстър Фулър Richard Buckminster Fuller | |
американски архитект | |
Бъкминстър Фулър през 1972 г. в Калифорнийския университет в Санта Барбара | |
Роден | Ричард Бъкминстър Фулър, младши
|
---|---|
Починал |
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ |
Погребан | САЩ |
Националност | САЩ |
Учил в | Харвардски университет Харвардски колеж |
Техника | |
Област | Строително инженерство |
Известен с | Популяризиране на геодезическия купол |
Награди | |
Семейство | |
Съпруга | Ан Хюлит (1947 – ) |
Уебсайт | |
Бъкминстър Фулър в Общомедия |
Признат е посмъртно за един от най-изтъкнатите американски мислители на 20 век, дори още приживе е определян като най-великия жив гений на индустриално-техническата приложност в строителството, като особено се подчертава съчетанието на философ и практик в негово лице.[2]
За многообхватната му дейност в грижа за облагородяването и добруването на света ни получава прозвището и става известен като „геният благодетел на човечеството“ (the planet's friendly genius) Не винаги обаче е приеман безкритично заради нестандартните му конструкции като летящи къщи, бани без вода (полза се ок. 1 л за 10 минути къпане), плаващи градове, странно сгъващи се карти, а също и заради измислянето или популяризирането на наименования от рода на „димаксион“ (dymaxion – от думите dynamic = динамичен, maximum = максимално + ion = йон, дребна частица – изразител на концепцията му за максимална ефективност с минимум средства; най-близко по значение до „функционален“), също „тенсегрити сфери“ (tensegrity – от tension = обтягане, integrity = цялостност; терминът е зает впоследствие от Карлос Кастанеда като съвършен израз на движещите сили в магическите движения),[3] „ефимеризация“ (ephemeralization – влаганият смисъл е „олекотяване“ на видимото за сметка на „невидими“, „фини“ компоненти), „октетна подпора“, „синергетика“ и т.н.