Бошняци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бошняците или босненците са южнославянски народ от северозападната част на Балканския полуостров, която в Босна и Херцеговина съставлява 51% от населението според преброяването от 2013 г.
Бошняци Bošnjaci | |
Общ брой | 4 000 000 |
---|---|
По места | Босна и Херцеговина: 1 900 000[1] Германия: 300 000 Сърбия: 150 000[2] Австрия: 120 000 САЩ: 110 000[3] Черна гора: 70 000[4] Швеция: 65 000[5] Швейцария: 50 000[6] Косово: 46 000[7] Турция: 40 000 Словения: 40 000[8] Канада: 38 000[9] Хърватия: 28 000[10] Австралия: 18 000[11] Северна Македония: 18 000[12] Норвегия: 18 000 Белгия: 10 000 Испания: 8000 България: 4000 Европейски съюз: 600 000[13] |
Език | бошняшки език |
Религия | ислям, сунитски ислям |
Сродни групи | сърби, хървати, българи, словенци, черногорци |
Бошняци в Общомедия |
В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72,9% (2002) от населението.
Днес преобладаващата част от бошняците изповядва ислямската религия, възприета в резултат на ислямизацията на Средновековна Босна (виж Босненска църква). В езиковедски план езикът, на който говорят, представлява единно цяло с хърватския и сръбския език, като често се определя като продукт на политическа глототомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 000 000 души, от които в Босна и Херцеговина 1 900 000 (2013), в Турция около 40 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 150 000 души. След разпада на Югославия и се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се причисляват някои от гораните в Косово и торбешите в Северна Македония.