Атал I
From Wikipedia, the free encyclopedia
Атал I Сотер (на старогръцки: Ἄτταλος Σωτὴρ;[2] * 269 пр.н.е., † 197 пр.н.е.[3]) e цар на Пергам от династията на Аталидите, управлявал Пергамското царство от 241 до 197 пр.н.е. Атал е втори братовчед и осиновен син на Евмен I,[4] когото наследява и е първият представител от династията Аталиди, който получава титлата „цар“ през 238 пр.н.е.[5] Той е биологичен син на Атал и съпругата му Антиохида.
Атал I | |
Цар на Пергам | |
Атал I Сотер, Пергамски музей, Берлин | |
Роден |
269 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | 197 г. пр.н.е. (72 г.)
|
Управление | |
Период | 241 – 197 пр.н.е. |
Предшественик | Евмен I |
Наследник | Евмен II |
Семейство | |
Род | Аталиди |
Майка | Антиохида |
Съпруга | Аполонида |
Деца | Атал II[1] Евмен II |
Атал I в Общомедия |
Атал печели важна победа срещу галатите – келтски племена дошли от Тракия, които от много години безнаказано нападат и грабят големи части от територията в Мала Азия. Тази победа е ознаменувана с издигането на триумфалния монумент „Умиращият гал“, а като признание за избавлението от „галския терор“, Атал получава името „Сотер“ („Спасител“) и титлата „цар“. Атал е способен и решителен генерал. Като лоялен съюзник на Рим, играе важна роля в първата и втората Македонски войни водени срещу Филип V Македонски. Той провежда многобройни военноморски операции срещу македоните в Бяло море, като печели почести и богата плячка. Също така остров Егина пада под управлението на Пергам през Първата македонска война и остров Андрос през втората.
Атал защитава гръцките градове в Мала Азия[6] и гледа на себе си като гръцки шампион срещу варварите.[7] По време на царуването му Пергам се превръща в значителна сила в гръцките източни владения.[8] Той умира през 197 пр.н.е., малко преди края на Втората македонска война, на 72-годишна възраст. Атал I е женен за Аполонида и има четири сина – Евмен II, Атал II, Филетер и Атиней. След смъртта му трона на Пергам е наследен от Евмен II.