Апостил
From Wikipedia, the free encyclopedia
Апостилът (на френски: Apostille) е специално удостоверение с печат за заверка на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г.[1][2]
Quick Facts Информация, Вид ...
Хагска конвенция от 1961 г. | |
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове | |
Държави – страни по конвенцията (членове на ХКМЧП)
Държави – страни по конвенцията (не са членове на ХКМЧП)
Държави – страни по конвенцията, в които тя не се прилага | |
Информация | |
---|---|
Вид | международна конвенция |
Подписване | 5 октомври 1961 г. |
Място | Хага, Нидерландия |
Влизане в сила | 14 януари 1965 г. |
Условия | ратификация от 3 държави |
Страни | 112 |
Съхранител | Министерство на външните работи на Нидерландия |
Език | френски и английски |
Apostille Convention в Уикиизточник | |
Хагска конвенция от 1961 г. в Общомедия |
Close