Андроник Кантакузин (1334 – 1347)
син на византийския император Йоан VI Кантакузин / From Wikipedia, the free encyclopedia
Андроник Кантакузин (на гръцки: Ανδρόνικος Καντακουζηνός, 1334 – 1347) е третият и най-малък син на византийския император Йоан VI Кантакузин и на съпругата му Ирина Асенина.
Андроник Кантакузин Ανδρόνικος Καντακουζηνός | |
син на византийския император Йоан VI Кантакузин | |
Роден |
1334 г.
|
---|---|
Починал | 1347 г. (13 г.)
|
Семейство | |
Род | Кантакузини |
Баща | Йоан Кантакузин |
Майка | Ирина Асенина |
Братя/сестри | Матей Кантакузин Мануил Кантакузин Мария Кантакузина Теодора Кантакузина Елена Кантакузина |
Роден е през 1334 г., за което се съди по думите на Йоан VI Кантакузин, който в историята си споменава, че през 1345 г. синът му Андроник все още нямал 12 години.[1] Роден е вероятно в Константинопол и е най-малкото от децата на Кантакузин: има двама братя – Матей и Мануил, и три сестри – Мария, Теодора и Елена.[2] По майчина линия е правнук на византийския император Михаил VIII Палеолог и на българския цар Иван Асен III.
Избухването на гражданската война между Йоан Кантакузин и останалите регенти на Йоан V Палеолог през есента на 1341 г. заварва малкия Андроник в Константинопол, където по това време той се намирал заедно с баба си Теодора, която се грижела за него в отсъствието на родителите му, и със снаха си Ирина Палеологина, съпруга на по-големия брат на Андроник – Матей Кантакузин. Заедно с тях Андроник първоначално е поставен под домашен арест, а малко по-късно е затворен под стража по нареждане на Алексий Апокавк.[3]
Андроник Кантакузин умира през 1347 г. по време на първата чумна епидемия в Константинопол, малко след края на гражданската война.[3]