Абд ал-Рахман I
From Wikipedia, the free encyclopedia
Абд ал-Рахман I, по-пълно Абд ал-Рахман бин Му'ауия ибн Хишам бин Абдул-Малик ибн Марван (731 – 788) (на арабски: عبد الرحمن ابن معاویہ ابن ہشام ابن عبدالملک ابن مروان الداخل ابن مروان الداخل), е емир, родоначалник на ислямска династия, която управлява Кордовския емират (и по-късния Кордовски халифат) и по-голямата част от Иберия в продължение на почти три века. Абд ал-Рахман е член на династията Омаяди от Дамаск, а неговото установяване в Иберия представлява разрив с Абасидите, които през 750 г. свалят Омаядите от власт.
Абд ал-Рахман I | |
емир | |
Статуя на Абд ал-Рахман I в Алмунекар, Испания | |
Роден |
731 г.
|
---|---|
Починал | 30 септември 788 г. (57 г.)
|
Погребан | Испания |
Религия | сунитски ислям |
Семейство | |
Род | Умаяди |
Деца | Хишам I |
Абд ал-Рахман I в Общомедия |
Той е известен и с фамилиите Ал-Дахил („Постъпващ на служба“), Сакр Курайш („Соколът на Курейши“)[1] и „Соколът на Андалус“. Вариациите в правописа на неговото име включват Абд ар-Рахман I, Абдул Рахман I, Абдар Рахман I и Абдерраман I.